Какво е инфлация и каква е тя в България през 2026?

• Инфлация на разходите - за инфлация на разходите или инфлация с тласък на разходите говорим, когато цените се повишават в резултат на завишени разходи по производството на стоки.
  
  Тези разходи могат да са свързани с поскъпването, на което и да е звено от производствената верига: суровини, енергия, заплати и други.
  
  Добавянето на тези допълнителни разходи за производителя, означава, че той трябва да компенсира по някакъв начин.
  
  Тъй като търсенето на стоките остава същото, то тогава разходите се прехвърлят по веригата от производител към потребител и така цените в магазините се покачват.
• Инфлация на търсенето - за инфлация на търсенето говорим, когато се наблюдава засилено търсене от потребителите на продукт или услуга.
  
  Предлагането е непроменено, но търсенето е увеличено и хората са склонни да платят повече.
  
  При подобна ситуация през февруари 1991 г., Димитър Попов изричва прословутата в българската история фраза "За бога, братя, не купувайте".

• Увеличаване на количеството пари в обращение - или с други думи, принтирането на извънредно много пари.
  
  Когато увеличението на парите в обращение изпреварва растежа на производството, се наблюдава инфлация, защото действително в пространството циркулират много повече пари, отколкото налични стоки и услуги за тях.
• Валутно обезценяване - обезценяването е спад в обменния курс, който се отразява върху стойността на валутата.
  
  Обезценяването на обменния курс прави износа на производството на дадена страна по-евтин за други икономики и така привлича чуждестранни купувачи.
  
  Същевременно с това прави внасянето на стоки по-скъпо и по този начин местното население също се ориентира към консумацията на местни стоки пред вносни.
  
  В международните среди, Щатите често обвиняват Китай в практики целящи обезценяването на техния юан. По този начин Китай стимулира износа на стоки от страната и засилва китайското потребление на местни стоки.
• Политики и регулации - не е никаква новост, че правителствата предприемат действия, които да се отразяват негативно на джобовете на населението.
  
  Последните четири години са съпътствани от множество кризи, при които в световен мащаб се предприемат сериозни политически действия, които най-вече професионалните представители на политическите среди самоопределят като успешни.
  
  От почти спирането на икономиката в началото на Ковид, през военни конфликти, регулации и енергийни кризи, днес малцина са оптимисти за близкото бъдеще, а цените в магазините продължават да растат.

• Пълзяща инфлация - пълзящата инфлация е лек вид инфлация, при която цените се покачват с до 3% на година.
  
  Счита се, че инфлация до 3% е здравословна за икономиката.
  
  Подобен вид инфлация кара потребителите да смятат, че цените ще продължат да се качват и по този начин стимулира търсенето.
• Ходеща инфлация - ходещата инфлация се характеризира с покачване от рода на 3 до 10% на година.
  
  Тя вече наранява икономиката тъй като предизвиква драстичен растеж. Хората започват да се запасяват с повече стоки, отколкото са им необходими по принцип, за да избегнат още по-голямото увеличение на цените в близкото бъдеще.
  
  Това също означава, че нито производителите, нито заплатите съумяват да отговорят на търсенето и цените се вдигат извън покупателния обсег на повечето хора.
• Галопираща инфлация - галопиращата инфлация е над 10%. Парите се обезценяват толкова бързо, че нито бизнесите, нито хората могат да смогнат. Икономиката е силно нестабилна и правителствените лидери губят доверието на избирателите.
• Хиперинфлация - случва се, когато цените скачат с над 50% на месец.
  
  Обикновено е резултат от свръхпринтиране на пари от страна на правителствата, най-често за войни, като например Германия през 1920 година, или САЩ след Гражданската война.
  
  Всички знаем обаче, че ние в България нямаме нужда от чуждестранни примери, защото още помним своята [Виденова зима](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_(1996_%E2%80%93_1997)) през 1996-1997.

• От февруари 2025 до февруари 2026: 3,3%
• Натрупана инфлация за последните 3 години: 11,1%
• Натрупана инфлация за последните 5 години: 41,8%
• Средногодишна инфлация (март 2025 – февруари 2026): 4,5%
• Прогноза на ЕК за цялата 2026 г.: 2,9%

• Заемополучатели с фиксиран лихвен процент, които са договорили условията по заемите преди години.
  
  В този случай не се отнася толкова до печалба, колкото до спестяване на средства в известен смисъл, тъй като лихвите през последните години също са се покачили, а това разбира се се отразява на размера на месечните вноски.
• Енергийната индустрия - покачването на цените в енергийната индустрия често се дължи на динамика на търсенето и предлагането, регулаторни фактори и фактори на околната среда, условия на световния пазар и геополитическата обстановка сред други.
• Собствениците на земя и недвижими имоти- инфлацията вдига стойността, както на имотите, така и на земята и това съвсем не е неочаквано включване в нашия списък.
• Правителствата със заеми - правителствата се облагодетелстват от неочаквано високата инфлация по няколко начина (да, конфликтът на интереси тук прави тази тема доста противоречива, но си заслужава да се спомене).
  
  На първо място, с увеличението на заплатите покрай инфлацията, се увеличава и количеството данъци и такси, които правителството събира.
  
  Освен това, реалната стойност на дълга на правителствата спада, тъй като при фиксиран лихвен процент на облигациите, и неочаквано висок процент на инфлацията, същата обезценява стойността на облигациите и докато за инвеститорите в облигации това не е добра новина, то за правителствата е добре дошло.
  
  Техният дълг вече струва по-малко.

• Хората със спестявания - българите имаме един много популярен израз, в който се казва, че държим парите си под дюшека. Е, без значение дали са под дюшека, в шкафа или в банката, спестените средства губят покупателната си способност и следователно стойността си.
  
  В този ред на мисли, ако се чудите как можете да предпазите средствата си, то нашата статия с идеи за инвестиции може да ви бъде доста полезна.
• Хората с фиксирани доходи - или с други думи, хората на фиксирана заплата, пенсионерите, студентите на стипендии, жените в майчинство и общо взето всички, които разчитат на точно установена сума всеки месец.
• Хората, които изпитват финансови затруднения и преди инфлацията - тази група безспорно е най-засегната от растящата инфлация. Ако в момента се намирате в подобна ситуация, то направете всичко възможно да увеличите приходите си, за да избегнете изпадането в дългове.
  
  Някои от най-успешните хора на света са изпадали в крайни ситуации и благодарение на умствената настройка и постоянството си са успели да превърнат трудностите в мотивация.

Често задавани въпроси свързани с инфлация

• Ако през март 2021 сте имали 10 000 лв, то днес покупателната стойност на тази сума се равнява на едва 5 820 лв. При натрупана инфлация от около 42% за 5 години, сте загубили над 4 100 лв от покупателна способност.
• С малко по-голяма цифра: ако през март 2021 сте имали 100 000 лв, то днес те биха се равнявали на 58 200 лв по покупателна стойност. Загубата от над 41 000 лв е осезаема, нали?

Източници

• НСИ: Инфлация и индекси на потребителските цени
• НСИ: Калкулатор на инфлацията
• Европейска комисия: Прогноза за инфлацията в България
• Trading Economics: Bulgaria Inflation Rate