Въпреки че се стремим да поддържаме данните актуални, не можем да гарантираме пълната точност на дневна база
Филтри
Функции на брокера
Методи за депозит
Платформи
Канали за поддръжка
Статистика на продуктите
Пълна разбивка на всички данни за продуктите в това сравнение, за да ви помогне да вземете правилното решение.
Такса за обмяна на валута
0% - 1% (0,53%)
Минимален депозит
0 лв. - 2 000 лв. (440 лв.)
Демо сметка
5 (83,3%)
Лихва върху неинвестирани средства
4 (66,7%)
Копи трейдинг
2 (33,3%)
Частични акции
4 (66,7%)
Дебитна карта
6 (100%)
Уеб
6 (100%)
iOS
6 (100%)
Android
6 (100%)
Десктоп
5 (83,3%)
Чат на живо
6 (100%)
Имейл
6 (100%)
Телефон
3 (50%)
24/7 поддръжка
3 (50%)
Форуми на общността
1 (16,7%)
Статистика на база 6 продукта от категорията Борсови брокери в нашата база данни.
Изборът на Financer
Най-високо оценен
eToro
Комисионни $1–2 за акции, 0 за ETF-и, 1% за крипто. Спредовете са в средното за пазара. Такса $5 за теглене и $10/месец след 12 месеца неактивност. Такса превалутиране 0,5–1,5% при депозит в лева.
eToro ни впечатли с бърз отговор в рамките на един час и приятелско обслужване. Последващите комуникации бяха навременни, но някои отговори изглеждаха генерични, копирани или генерирани от изкуствен интелект (най-вероятно).
Леко сложната структура на таксите може да е предизвикателство, особено за тези, които тепърва навлизат в търговията с CFD-и. Но гъвкавостта, ориентацията към начинаещи и мерките за сигурност оправдават високия рейтинг.
Клиентите ценят копирането на стратегии от успешни търговци и разнообразните инвестиционни опции. Въпреки това, някои потребители съобщават за бавни отговори от обслужването и понякога забавяния при тегления.
Получете ексклузивни условия от най-добрите финансови компании
Какво е инвестиционен фонд?
Инвестиционният фонд е финансов инструмент, който обединява капитала на множество инвеститори с цел колективно инвестиране в различни финансови активи.
Особеностите, които характеризират този вид инвестиция са:
Структура: Фондът се управлява от професионален мениджър или екип, който взема решения за инвестициите от името на участниците.
Диверсификация: Средствата се разпределят между различни активи (акции, облигации, инструменти на паричния пазар), което намалява риска за инвеститорите.
Дялове: Инвеститорите притежават дялове от фонда, чиято стойност се изчислява редовно на базата на общата стойност на активите.
Достъпност: Позволява на индивидуални инвеститори достъп до разнообразни пазари и инструменти с относително малки суми.
Регулация: Инвестиционните фондове са обект на строги регулации, което осигурява прозрачност и защита на инвеститорите.
Ликвидност: В повечето случаи инвеститорите могат лесно да купуват и продават дялове от фонда.
Професионално управление: Фондовете се управляват от експерти, които следят пазарите и правят информирани инвестиционни решения.
Разходи: Инвеститорите плащат такси за управление и други разходи, които влияят на общата възвръщаемост.
Инвестиционните фондове са популярен избор за хора, търсещи баланс между риск и възвръщаемост, особено за тези, които нямат време или експертиза да управляват самостоятелно своите инвестиции. Инвестиционните фондове мнения сред българските инвеститори потвърждават, че този тип инструмент е особено подходящ за начинаещи.
Защо да изберем инвестиция във фондове?
Самостоятелното изграждане на подходящ портфейл от активи не е лесна задача.
От една страна е нужно да познавате добре пазара и да умеете да го анализирате, а от друга - да разполагате с достатъчно средства и време.
Когато купувате дял от такъв фонд, вие ставате собственик на пропорционална част от всичките му активи.
Инвестирането в подобен тип инструмент най-често е достъпно и със сравнително малки вноски, а с нарастването на стойността на активите във фонда, цената на вашите дялове също се покачва.
Видове инвестиционни фондове
Инвестиционните фондове в България се класифицират според няколко критерия: инвестиционна стратегия, структура и регулаторна рамка.
По данни от БНБ към края на 2025 г. средствата в инвестиционните фондове в България достигнаха рекордните 13,79 млрд. лева. Това е ръст от около 17% на годишна база, което показва растящия интерес към колективните инвестиционни схеми.
Тук изброяваме някои от най-познатите видове инвестиционни фондове, а по-надолу в статията обсъждаме повече детайли за тези от тях.
Договорните фондове, наричани още взаимни фондове, са вид групова инвестиционна схема, която предлага професионално управление на средствата на инвеститори със сходни интереси и цели.
Твърди се, че тези фондове съставляват над 80% от пазара на колективни инвестиционни схеми в България. Ако търсите най-добрите взаимни фондове, важно е да сравните доходността, таксите и инвестиционната стратегия на всяко управляващо дружество.
Портфейлите на фондовете се управляват от лицензирани управляващи дружества под надзора на КФН и минималната инвестиция в тях варира от 10 до 500 лева (5.11 - 255,65 €).
Искате да научите повече за договорните фондове? Можете да го направите в нашата посветена на темата статия, кликнете върху бутона по-долу.
По-малко разпространени, но все по-популярни, борсово търгуваните фондове (ETF) представляват голяма кошница от финансови инструменти, достъпни за индивидуалните инвеститори.
Към момента, средната такса за управление на ETF в Европа е около 0,16%, значително по-ниска от активно управляваните фондове (средно около 0,44%).
Да вземем, например,индексът S&P 500. В него влизат акции на 500-те най-големи по пазарна капитализация публично търгувани компании в САЩ.
Прочетете нашата подробна статия за ETF като кликнете бутона по-долу и ще бъдете няколко крачки пред всички останали.
Активно или пасивно управление на инвестиционни фондове
Важното за колективните инвестиционни схеми като фондовете, че тяхната работа се основава на два ключови аспекта: стратегията на управление и разпределението на активите.
Активно vs. Пасивно управление
Активното управление залага на уменията на професионални мениджъри, които да се стремят да постигнат максимална доходност, в рамките на рисковия профил на дадения инвестиционен фонд.
Целта е постигане на по-висока доходност от пазарния бенчмарк (напр. S&P 500).
Сред характеристиките на активното управление са:
По-високи разходи (средно 1.5% - 2.5% годишно):
Поради интензивното управление и проучване, активно управляваните фондове обикновено имат по-високи такси в сравнение с пасивните фондове. Тези такси включват такси за управление, разходи за транзакции и други оперативни разходи.
Цел на превъзходството:
Основната цел на активно управляваните фондове е да постигнат възвръщаемост, която да надхвърли определен бенчмарк (напр. S&P 500).
Мениджърите на активни фондове могат да прилагат различни стратегии за управление на риска, включително диверсификация между класовете активи и секторите, както и използване на техники за хеджиране, за да се предпазят от пазарни спадове.
Честота на търговия:
В зависимост от стратегията и пазарните условия, активните фондове могат да купуват и продават активи по-често, което може да доведе до по-високи транзакционни разходи
Инвестиционни стратегии:
Тези фондове могат да използват различни инвестиционни стратегии, като например инвестиране в растеж, инвестиране в стойност или специфични за сектора подходи. Изборът на стратегия зависи от целите на фонда и опита на мениджъра.
В обобщение, активно управляваните инвестиционни фондове предлагат на инвеститорите потенциал за по-висока възвръщаемост чрез професионално управление и вземане на стратегически решения, но са свързани с по-високи разходи и рискове, свързани с активните стратегии за търговия и управление.
От друга страна, пасивните инвестиционни фондове предлагат по-ниски разходи за инвеститора, но тяхната цел не е да реализират доходност над средната за съответния пазар, а да я следват.
Проследяване на индекси: Целта на пасивно управляваните фондове е да възпроизведат представянето на определен пазарен индекс, например S&P 500 или FTSE 100. Те инвестират в същите ценни книжа, които съставляват индекса, често в същите пропорции, за да постигнат сходна възвръщаемост.
По-ниски такси: Тези фондове обикновено имат по-ниски съотношения на разходите в сравнение с активно управляваните фондове.
Стратегия „купи и дръж“: Пасивно управляваните фондове обикновено прилагат дългосрочна стратегия „купи и дръж“, като свеждат до минимум търговската дейност. Този подход спомага за намаляване на разходите за транзакции и данъчните последици, свързани с капиталовите печалби.
Ограничена гъвкавост: Мениджърите на пасивни фондове не могат да коригират дяловете си въз основа на пазарните условия или представянето на отделните ценни книжа.
Диверсификация: Пасивно управляваните фондове често осигуряват широка пазарна експозиция и диверсификация, като отразяват даден индекс.
Прозрачност: Пасивно управляваните фондове обикновено са ясни и предвидими, тъй като следват определен индекс. Инвеститорите могат лесно да видят кои активи са включени и как са разпределени инвестициите им.
В обобщение, пасивно управляваните инвестиционни фондове предлагат на инвеститорите лесен и рентабилен начин за придобиване на експозиция към пазарни индекси с по-ниски такси и намалена търговска активност, въпреки че имат ограничения по отношение на гъвкавостта и потенциала за постигане на по-добри резултати.
Как да изберете между двете?
Когато избирате своя подход, разгледайте проспектите на различните варианти.
Това са документи, които задължително съдържат следната информация за инвестиционния фонд:
Какви са инвестиционните цели?
Каква е инвестиционната политика (в какви типове активи инвестира и в какви съотношения)?
Какви комисионни и други разходи събира?
Как се представя този инвестиционен фонд до момента (поне през последните 5 години)?
Как се управлява даденият инвестиционен фонд?
Какви са процедурите за купуване и обратно изкупуване?
Лимити и друга допълнителна информация.
След като се запознаете със стратегиите, които професионалните мениджъри прилагат, можете да решите за себе си колко е вероятно резултатът да оправдава таксите.
Ако откриете активен инвестиционен фонд, на който можете да се доверите, и търсите възможност за евентуална доходност над пазарната, направете го.
В противен случай обаче, помнете:
Разпределение на активите
Активите, включени в даден портфейл, могат да бъдат условно разделени на два типа:
Капиталови инструменти
Например, обикновените акции, чиято цена зависи освен от търсенето и предлагането, и от представянето на техния издател.
Най-висок потенциал за растеж имат именно тези активи, тъй като теоретично няма таван за стойността, която могат да постигнат. Те носят обаче и значителен риск, тъй като не гарантират възвращаемост, а възможността вложението ви да се стопи значително или дори да се изгуби, съществува.
Инструменти с фиксиран доход
Такива са например облигациите и държавните ценни книжа.
Разгледани в контекста на разнообразен портфейл, те са „защитни“ активи, тъй като имат ниски нива на риск. Доходността им е предварително ясна, но пък много рядко по-висока от инфлацията.
В този смисъл, ако търсите висока доходност за парите си, тези инструменти могат да ви бъдат полезни единствено в комбинация с по-рискови.
Ако сте взели решение да инвестирате във фонд, съотношението между тези два типа активи в него, ще предопредели границите, в които стойността на вложението ви ще се движи.
"Правилното" разпределение на активите е ключово, за да може инвестиционната ви стратегия да работи за вас.
За всеки един инвеститор е подходящ различен портфейл, съобразен с индивидуалната му поносимост към риск. За по-консервативните, нискорисковите инвестиционни фондове с преобладаващ дял облигации са разумен избор.
Основното правило тук е, че колкото по-висока поносимост към риск имате и колкото по-млади сте, толкова повече акции трябва да съдържа подходящият портфейл.
Ако мислите да използвате средствата след кратък период от две-три години например и инвестирате цялата сума в акции, резултатът ще бъде твърде непредвидим.
От една страна вероятността да реализирате голяма доходност е малка, а от друга - при свиване на пазара може да се наложи да понесете сериозни загуби.
Ако обаче акциите са до 20тина % от целия портфейл, то останалите 80% ще ви дадат нужната стабилност и ще предпазят основната част от капитала ви от загуби.
Ако обаче тепърва започвате да управлявате средствата си, такъв развой на събитията би предизвикал драстичен стрес за вас.
Финансовата криза от 2008г. доказа, че повечето индивидуални инвеститори преживяват много тежко подобни явления. Страхът в такива моменти надделява и човек излиза от инвестицията, а това само реализира загубата му на практика.
Рискове при инвестиране във фонд
Както всеки друг инвестиционен инструмент, фондовете също носят известен риск.
Ето някои от основните фактори, които биха могли повлияят негативно на резултата им:
Валутен риск: Ако дяловете на фонда, който използвате, са деноминирани във валута, различна от тази, в която смятате да похарчите средствата си, лошо съотношение между двете може да намали резултата ви.
Лихвен риск: Промените в лихвените равнища неизбежно се отразяват на цените на ценните книжа. Нещо повече, заедно с инфлацията, лихвите влияят на целия пазар, а не само отделни активи. Ефектът е временен, до следващата фаза на икономическия цикъл, но може да има пагубни резултати в краткосрочен план.
Инфлационен риск: Понятието „доходност“ има истински смисъл единствено тогава, когато е съпоставено с инфлацията. Дори да сте получили 12% доходност, ако през същата година инфлацията е достигнала 15%, със средствата си ще можете да купите по-малко, вместо повече.
Политически риск: Някои политически решения биха могли да бъдат пагубни за цените на всички активи на даден пазар. Примери: решения за национализация на частните инвестиции, избухване на военни конфликти и други.
Риск от недостатъчна диверсификация: Ако фондът не е разпределил управляваните средства ефективно, спад в цената на всеки от тях може да се отрази на резултатите му.
Риск от лош мениджмънт: Възможно е управляващият фонда мениджър да не успее да отговори на очакванията ви. За това винаги е важно да се запознаете с историческото представяне на фонда, макар и то да не гарантира бъдещи резултати.
Такси на инвестиционните фондове
Таксите, които налагат колективните инвестиционни схеми, не са унифицирани и зависят от много различни фактори.
Преди да изберете фонд, е важно да разбирате добре всички разходи, които ще трябва да направите.
Административна такса: Плаща за административната структура, която е нужна за дейността на фонда и може да бъде регулярна.
Такса „вход“ или встъпителна такса: Някои фондове изискват еднократна такса в началото, която може да бъде процент от инвестираните средства или фиксирана сума.
Такса при „изхода“: Понякога вместо на входа, фондовете са натоварени с такса при обратното изкупуване. Възможно е и това да е вид „наказателна“ такса, в случай че се оттегляте от инвестицията преди изтичането на определен договорен срок.
Такса управление: Това е таксата с най-голямо значение за вашия резултат.
Както името ѝ подсказва, тя плаща за управлението на фонда и обикновено е между 1% и 3%. Това не звучи много, но тъй като се начислява върху цялото ви вложение, заедно с получената дотук доходност, всяка година, тежестта ѝ във времето е много висока. Изплаща се, преди да се обяви цената на един дял от фонда, чака че често остава „невидима“. При пасивните фондове тази такса обикновено е осезаемо по-ниска.
Спред „купува/продава“: Това е разликата в цените за купуване на дялове и тяхното обратно изкупуване. Практически въпросният „спред“ е просто друг начин да бъдат представени таксите на входа и на изхода.
Инвестиционни фондове в България
Ако търсите инвестиционни фондове в България, към края на 2025 г. активите на местните инвестиционни фондове достигнаха 4,23 млрд. лева, а заедно с чуждестранните фондове, работещи в страната, общата сума е 13,79 млрд. лева (6,1% от БВП). Тези с най-голям оборот са:
ИП "Карол" АД
ИП "АБВ Инвестиции" ЕООД
ИП "Реал Финанс" АД
ИП "Елана Трейдинг" АД
ИП "Евро - Финанс" АД
ИП "Първа Финансова Брокерска Къща" ЕООД
ИП "ЮГ Маркет" ЕАД
Трейдгейт АГ-Берлин
ИП "БенчМарк Финанс" АД
Често задавани въпроси за инвестиционните фондове
Какво е инвестиционен фонд?
Инвестиционният фонд е финансов инструмент, който обединява капитала на множество инвеститори с цел колективно инвестиране в различни активи (акции, облигации, парични инструменти). Управлява се от професионален мениджър, а всеки инвеститор притежава дялове пропорционални на вложената сума.
Печели ли се от взаимни фондове?
Да, но доходността зависи от вида на фонда, пазарните условия и инвестиционния хоризонт. Активно управляваните фондове имат потенциал за по-висока доходност, но и по-високи такси (1,5-2,5% годишно). Пасивните индексни фондове и ETF-и исторически надминават повечето активни фондове в дългосрочен план при значително по-ниски разходи.
Какви са рисковете при инвестиране във фондове?
Основните рискове включват: пазарен риск (стойността на активите може да спадне), валутен риск (при фондове, деноминирани в чужда валута), лихвен риск (промените в лихвите влияят на облигационните фондове) и риск от лош мениджмънт. Диверсификацията на фондовете обаче намалява риска в сравнение с инвестирането в отделни акции.
Колко пари са нужни, за да инвестирам във фонд в България?
Минималната инвестиция варира. При взаимните фондове в България прагът обикновено е между 10 и 500 лева (5-256 EUR). При ETF-и можете да започнете с цената на един дял, която може да бъде от няколко евро нагоре. Брокери като Freedom24 нямат изискване за минимален депозит.
Каква е разликата между взаимен фонд и ETF?
Взаимните фондове се купуват и продават директно от управляващото дружество по цена, определена веднъж дневно. ETF-ите се търгуват свободно на борсата подобно на акциите, с цена, която се променя в реално време. ETF-ите обикновено имат по-ниски такси за управление (средно 0,16% в Европа) в сравнение с взаимните фондове (средно 0,44%).
Присъединете се към *Financer Stacks* - Вашето седмично ръководство за овладяване на основите на парите, натрупване на допълнителни доходи и създаване на живот, в който парите работят за вас.
